ПОДЗЕМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЗЀМАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от подземам¹, подземам се и от подзема ме; подвземане¹, подвзимане¹. Прегръщахме се, плакахме и плач до подземане. Ил. Блъсков, ДБ, 26. Подземане на строителство.

ПОДЗЀМАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от подземам² и от подземам се; подвземане², подвзимане². Юлиен .. захващаше писмото си с едно здрависване, после казуваше да няма никакъв страх за кореспонденцията ни. Говореше за колебанието ми малко нещо с подземане, нъ колкото отиваше, шегата ставаше по-докачителна. Др. Цанков, Т (превод), 84.