ПОДЗИМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДЗИМЕ ср. Диал. Късна есен; подзим. В глухата гора трясна изстрел. Ехото го повтори и потрети. Тъй всяко подзиме четата се прощаваше с гората до ново листе. Ст. Сивриев, ПВ, 53. Бежанците дойдоха тъкмо на Предой, на големия празник, когато се бележи на рабошите чии овци колко мляко са дали и всеки очаква да получи за ока мляко тоя ден ведро мляко до подзиме. А. Дончев, ВР, 74.

ПО̀ДЗЍМЕ нареч. Диал. През есента; есен, есенес, есенеска, есени. До натоварените мулета и коне вървеше празен оседлан кон. Стопанина му го заклали още подзиме, като се скарали арнаути и наши на един мост, та сега връщаха коня му. А. Дончев, ВР, 20.