ПОДИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДИВЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от подивявам¹. Тогава всички тия деца, изпоплашени до подивяване одеве, устремиха приятелски погледи към Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 70.

ПОДИВЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от подивявам² и от подивявам се.

ПОДИВЯ̀ВАНЕ³ ср. Отгл. същ. от подивявам се.