ПОДИГРА̀ВАМ

ПОДИГРА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; подигра̀я, ‑а̀еш, мин. св. подигра̀х, св., прех. С думи или действия изразявам пренебрежително, обидно отношение към някого или нещо, като го представям в комична светлина и го правя да стане за смях. Васил одаджията го беше кръстил "чичо Пръч", за да го подиграе. Й. Йовков, АМГ, 9. Тя се отказала от учението, тъй като приятелките ѝ взели да я подиграват, че сигурно е решила да става поп, та ходи на училище. Н. Ферманджиев, РХ, 259. Един летен следобед той подигра двама старци: напълни с вода цървулите на единия ..; в калпака на другия дядка .. пъхна умрял гущер. Д. Вълев, Ж, 132. Страхливите и ленивите не бяха на почит в Тамбукту и всички ги подиграваха. М. Марчевски, ОТ, 348. Той писал дребни лирически стихотворения и особено е знаменит със своите остроумни, игриви сатири, в които излека подигравал суетността, користолюбието, разточителността и другите недостатъци на съвременните му римляни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 330. подигравам се, подиграя се страд.

ПОДИГРА̀ВАМ СЕ несв.; подигра̀я се св., непрех. 1. Отнасям се пренебрежително, обидно към някого или нещо, като му се смея, представям го в комична светлина; присмивам се, надсмивам се. — Майко-о! — хвана се за главата Дора .. — Аз съм се омъжила не за професор, а за някакъв побъркан рибар! .. Приятелките ми се подиграват! Т. Данаилов, РВ, 6. Алфред Коен обаче никога не забрави, че в това време, когато децата се подиграваха с него и му викаха "жаба", бащите им .. като че одобряваха крясъците на хлапетата си. П. Спасов, ХлХ, 328. — "Подигра се той и с любовта, / пя за нея неприлични песни". П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.

2. С предл. с. Излъгвам по обиден, унизителен начин надеждите и очакванията на някого, причинявам му разочарование, огорчение. Времето се подигра и с мене. Аз признах, че съм народен враг. К. Калчев, ДНГ, 32. Как жестоко се подиграва съдбата с живота на хората! — помисли си той. М. Грубешлиева, ПП, 207. Като че ли предчувствувах, че съдбата ще се подиграе с мене. Ив. Вазов, Н, 19. Сватбата тръгва, булката не мърда. / — "Я давай, тате, не се подигравай". / Баща ѝ даде лозе с копачки. Нар. пес., СбВСтТ, 156.// Разг. Отнасям се непочтено към някого, с когото съм в близки, интимни отношения, като го мамя или го изоставям; играя си. Васил публично го [Ванко] осъжда и иска най-строго наказание за него за това, че се е подиграл с едно нещастно момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 73.

ПОДИГРА̀ВАМ

ПОДИГРА̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подигра̀я, ‑а̀еш, мин. св. подигра̀х, св., непрех. Диал. Играя, потропвам; подигрувам. Излезнала тънка Стана, / .. / та се шета въз хорото, / .. / с бързи нодзе подиграва. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 531. Вакли овни подбегуват, / дребни пилци подиграват, / сто овчаре надвикуват. Нар. пес., СбНУ VIII, 7. Сите ядат, сите пият — / едно младо сал войниче / нито яде, нито пие, / нито с коня подиграва. Нар. пес., СБНУ ХLIV, 422. // Прех. Разигравам някого или нещо, карам го да играе, потропва. Чосто с очи друмеа гльода / и кончеа си подиграва / по широко равно полеа. Нар. пес., СбНУ VII, 39.

ПОДИГРА̀ВАМ СЕ несв.; подигра̀я се св., непрех. Диал. За кон — разигравам се. Подигра са кончанце, Лазаре, / подигра са кончанце, / две го моми гониа, / една друга думава. Нар. пес., СбВСт, 184.

Списък на думите по буква