ПОДИГРАВЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДИГРАВЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Разг. Човек, който обича да се подиграва; подигравач, присмехулник. — На мен тоз човек не ми е приятен. Подигравчия е, няма за него нищо свято. Л. Станев, ПХ, 116. В училище подигравките не секнаха толкова бързо, какви ли прякори не ми измислиха, но дойде Великден и главните подигравчии се унесоха в игра на ашици. А. Гуляшки, ДМС, 175. Иларион, скрит, но упорит подигравчия, изглежда се е надсмял над възторжените краски, с които Авксентий му описал Воло. Т. Жечев, БВ, 212.