ПОДИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЍРВАМ1, ‑аш, несв.; подѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Потърсвам. Бешков се пипна за молив, подири в джоба си и лист, но не намери. Ал. Гетман и др., СБ, 262. Рооз пребледнява, подирва да се опре на нещо, не успява да се докопа и се строполява на земята. П. Славински, ПЩ, 339. Не виждайки нищо отпреде си, българите, отишли вече доста далеч в националното си съзнание, се озъртат назад и подирват причината, която ги е довела до този им хал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 31. подирвам се, подиря се страд. и взаим. Тие дни нашият ага Сюлейман Х. Ибрахимов са прибра пак в село, защото беше бегал, като са подири от властта. НБ, 1877, бр. 65, 256. Те [животните] се подирват едно друго, когато ще трябва да продължат зоологическия си вид. Ст. Чилингиров, РК, 249.
◊ Подирвам / подиря сметка от (на) някого. Разг. Изисквам от някого да отговаря за
делата си, за постъпките си. — Смяташ, че великите боили ще подирят сметка за бездействието спрямо Онегавон? Й. Вълчев, СКН, 108. Далеко е Народний съд! Грабете! / .. / народа няма скоро да се сети — / та сметка да подири Той от вас! К. Христов, ВС, 31.
ПОДЍРВАМ2, ‑аш, несв.; подѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Тръгвам след някого или след нещо; последвам, подирям2, сподирвам. Преди петнайсет дена двама помаци подирват един стражарин българин от Баня и в нивята между това село и Лъджане фащат го, .. връзват му ръцете и избегват с пушката му към балкана. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 49-50. Когато Гирджикът зе и двата зимбиля и си отиваше, наметнатият непознат го подири издалеч. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 106. Роман с помощта на протостратори възседна коня, а големците му го подириха. Е. Мутева, РБЦ (превод), 4. подирвам се, подиря се страд.