ПОДИРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЍРЕ предл. и нареч. I. Предл. Разг. Само в съчет. с крат. лич. местоим. или възвр. лич. местоим. в дат. Подир (в 1, 2, 5-9 знач.). Двамата станаха, развързаха кесиите си, платиха и си тръгнаха. Пано затвори подире им. А. Каралийчев, ПГ, 137. Щом научи, че владиката е заминал, Хатипов заповяда да впрегнат файтона и препусна подире му. Ем. Станев, ИК I и II, 248. Един се закашля, десет души се изкашляха подире му. Р, 1927, бр. 255, 1. — И що съм се грижа грижила, що съм сълзи изплакала подире ти... П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 177. Повлече и децата подире си.

II. Нареч. Диал. Подир. — Дай тук торбичката, Николинке. Ще я сложим засега ей тукичка, зад вратата. Подире ще ѝ намерим друго място. Г. Райчев, ЗК, 19-20. Първата врана най-подире каца. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 90. Веднъж го викал владиката на долня махла да служи с него, като служили, владиката излязъл по-напред, попът останал по-подире. Г, 1863, бр. 8, 61.

— Други (диал.) форми: подѝря, подѐре, подѐря.