ПОДИРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЍРКА ж. Остар. Опит (в 5 знач.). Истината съвсем се оголваше: държавата богатее и се закрепва с печалбите и богатствата на тия, които я държат в ръцете си, които ѝ правят правителството. И не липсуваше духовитост в подирките смело и явно да се оползотворява всичко. А. Страшимиров, Съч. I, 216.