ПОДЍРКА

ПОДЍРКА ж. Остар. Опит (в 5 знач.). Истината съвсем се оголваше: държавата богатее и се закрепва с печалбите и богатствата на тия, които я държат в ръцете си, които ѝ правят правителството. И не липсуваше духовитост в подирките смело и явно да се оползотворява всичко. А. Страшимиров, Съч. I, 216.

ПОДЍРКА

ПОДЍРКА нареч. Диал. После, след това; подир, подире, подирце. — То лятото ще мине — рече баба, — ами подирка какво ще правим? К. Калчев, ПИЖ, 169. Кога на някоя са зародят сѐ момичата, пък иска да роди подирка момче, най-подирньото момиче са кръщава на мъжко име. СбНУ ХV, 71.

Списък на думите по буква