ПОДИРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЍРЯМ¹, ‑яш, несв. (диал.); подѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Подирвам¹. Когато страната не е могла да намери съкле‑

ветници .. — тогава тая страна подиряла и представяла свидетели. СбНУ ХХХIII, СVII. Откак княз Михаил се убеждава, че моментът е неблагоприятен за военни действия, .., променя становището си и подиря споразумение с Гърция. СбНУ LII, 78. подирям се, подиря се страд.

ПОДЍРЯМ², ‑яш, несв.; подѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Тръгвам след някого или след нещо; последвам, подирвам², сподирвам. Хоров (отива към вратата). — Дивак. Квасников. — Не викай, клепоухо муле! (Подиря го.) Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 24. Оттам тръгна [Исус], за да иде в отечеството си Назарет и в пътя го подириха двама слепи доро до къщата му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 127. подирям се, подиря се страд.