ПОДИУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДИУМ м. 1. Издигнато място в зала или на открито, предназначено за излизане на оратори, артисти и др. пред публика, аудитория. Орце заедно с другите влезе в големия салон. Той откри, че в дъното му бе издигнат малък подиум за артистите. Д. Спространов, С, 288. В средата на залата .. беше издигнат широк подиум. Тук беше поставена дълга маса за президиума и микрофон за оратора. Г. Белев, КВА, 59. Скупчени на подиума пред черната дъска, .. те [учениците] .. не забелязаха влизането на географа. Цв. Чалъков, ЗИК, 21. Като изобразяваме забележителностите на Н, трябва да споменем непременно и градската градина и не толкова заради разрушените ѝ стари брястове, колкото за оня дървен подиум по средата ѝ, заеман всяка неделя следобед от духовата музика на гимназията. А. Гуляшки, ДМС, 117.

2. Издигната поставка за излагане на нещо; постамент. Когато всичко е готово, изнасят от подземието на църквата ковчега и го слагат върху специален подиум. М. Кремен, РЯ, 264. На следващия подиум са скулптурите на двама от най-близките помощници на Буда. Ал. Гетман, ВС, 42.

3. В Древния Рим — издигнато място около арената в цирк, предназначено за ложите на императора и други високопоставени лица. Околовръст на арената се е простирал подиумът, заграден с позлатени пръчки за защита от зверовете. К. Величков, ПССъч. III, 22.

— Лат. podium.