ПОДИШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЍШВАМ, ‑аш, несв.; подѝшам, ‑аш, св., прех. Дишам кратко време. — Дръпнах се до прозореца да подишам. Вашата стаичка е доста задушна. Д. Немиров, Д, 91-92. Форми и багри! Това са първите възприятия, които човек получава, ако наблюдава околната природа .. Трябва само да побродим из планините, .., да подишаме аромата на полските цветя .. и сами ще се убедим в това. М. Йосифов, ЗФБ, 3. То не е за живение в този град, но добре, че са съхранени огромни паркове, та там в празнични дни населението подишва чист въздух. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53. Един ден, ако щете, кажете си: / хвали село, живей ми във град, / все ще дойдеш през летните месеци / да подишаш балканския хлад. Н. Марангозов, НПС, 67.