ПОДКА̀НВАМ

ПОДКА̀НВАМ, ‑аш, несв.; подка̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С думи, жест и под. каня, карам, подтиквам, призовавам някого да извърши или да продължава да извършва някакво действие. Подканват ни да се качваме в самолета. Н. Фурнаджиев, МП, 8. Бе влязъл четникът Тодор Генчев, за да му донесе писмото, с което турците ги подканваха да се предадат. Зл. Чолакова, БК, 14. Моля Ви ся да подканите общината да брои по-скоро тия пари, зачтото си искат хората парите, что са давали за Тодора. АНГ I, 80. Болен Гьорги чашата поема, / .. / па подкани Гьорги сватовете: / "Заиграйте оро калугерско!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 442. // С подвиквания или удари карам кон, вол или друго животно да тръгне или да се движи по-бързо; подкарвам. Антон все караше конете, от време на време ги подканваше с леко подвикване, но не размахваше бащиния си камшик. П. Спасов, ХлХ, 68. Ама зима! — отърси снега от ръцете си по-старият [селянин] и подкани конете. — В такова време и вълци слизат в полето. Д. Кисьов, Щ, 445.

2. Диал. Подсещам, припомням, напомням. — Та за каква работа щеше да ме търсиш в София, Пешо? Че одеве се залисахме с друго, та не ми каза. — Добре, че ме подкани, че аз бях забравил. Т. Влайков, БСК III, 275. — Утре заранта ма подканете и аз ща да

ви разкажа сичко, що са е случило после това, щото ви вече казах. Л. Каравелов, Съч. II, 151.

3. Остар. Книж. Накарвам1 (във 2 знач.), подтиквам. Езикът, на който е преведена драмата ["Велизарий"] преди 28 години, .., пък и нейната важност за нас, българите, .., подканиха ма да предприема новото туй издание. Т. Шишков, В, 3. Пак усамотени разходки по полето подканили го да ся залови за ботаника. Й. Груев, СП (превод), 26. Въобще виното ся разваля, като ся пренася от едно място на друго .. Това свойство на естественото вино подкани един френски химик да ся занимае с различни опити, за да изнамери коя е причината, която прави да ся разваля виното. Ч, 1870, кн. 3, 95. подканвам се, подканя се. I. Страд. от подканвам. В тях [афишите] се подканваха работниците да посетят събранията. Н. Фурнаджиев, МП, 83. II. Възвр. от подканвам в 1 знач. — Време е — подкани се той тихо, да не стресне жена си, заспала с глава върху китката на дясната ръка. Д. Вълев, Ж, 15. III. Взаим. от подканвам в 1 знач. Пиронев ги строи по четири и втори път извика, че е време да тръгват. Мъжете се разшаваха, те започнаха да се блъскат и да се подканват взаимно. Г. Караславов, ОХ II, 657.

ПОДКА̀НВАМ СЕ несв.; подка̀ня се св., непрех. Остар. и диал. 1. Наканвам се, решавам се да извърша нещо. — Останах без работа, чичо Малине, та рекох, боже, защо ли не ида на колибата? .. Че взех и мотиката да скопая неравната фитирия .. — Добре си се подканила, добре. Ил. Волен, ДД, 6. А длъжен съм да зема тези хора под покровителството си, защото ся подканиха донейде да поправят чрез гостоприемството си варварското и безправедното поведение на Тевтила към мене. П. Кисимов, ОА (превод), 63. Сами ся Господ подкани / манастир да си загради. Нар. пес., СбБрМ, 113.

2. Сещам се, досещам се. "Добре, че сте ся подканили да донесете сирене". Ал. Дювернуа, СБЯ, 1706.

Списък на думите по буква