ПОДКАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКА̀НЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); подка̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Подканвам. Той пак ставаше по-рано от всички и пак подканяше другите към работа. Елин Пелин, Съч. III, 25. Понякога бай Михал нахлузваше ръкавици и на Бенковите ръце и започваше отдалече да го подканя за борба, като само го докосваше леко с върха на пръстите си. Така Бенко започна първите си уроци по бокс. Ал. Бабек, МЕ, 22. Реки Тигър и Ефрат разливали ся, та с това правили Вавилонската земя доста плодородна ..; а това много подканяло вавилоняните на трудолюбие. Й. Груев, КВИ (превод), 6. подканям се, подканя се страд., възвр. и взаим. — Време е да си ходите. Не беше обичай да се подканят гостите да си ходят, но Велико го каза. Й. Йовков, АМГ, 182. Исках с труд да се прехраня, / работих и се подканях, / бъхтах се, не би..., не би... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. Селяните се раздвижиха, подканяха се със сподавен шепот, побутваха се — по-скоро да се махнат оттук, да се скрият от очите на турците. Д. Талев, И, 597.

ПОДКА̀НЯМ СЕ несв.; подка̀ня се св., непрех. Остар. и диал. Подканвам се. Притвореното писмо дайте г-ну Х. А. Михайлову. Нека да чете той .., че иска да му пишат, а сам не ся подканя да напише кога-годе. АНГ I, 461. Когато целителят ни е приятел, тогава той с по-много желание ще ся потруди от оногова, който ся подканя на това само от человеколюбие. С. Доброплодни, З (превод), 18. Куме ле, / я са подканяй, / че там та чака, / трапеза чака. Нар. пес., СбВСтТ, 164.