ПОДКАНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКА̀НЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от подканям и от подканям се; подканване, подкана. Той [Фотинов] не се е ограничил само в подканяне на своите съотечественици да се запишат абонати на книгата и списанието му. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 670. То [момичето] поднесе чашата до устните му, накара го със смешни подканяния да я изпие до дъно и зашепна нещо много весело на ухото му. О. Василев, Т, 33. По нивята бели волове влачеха лениво железните рала, оставяйки след себе си черни свежи бразди, под сърдитите подканяния на орачите. Ив. Вазов, ЖИ, 88.