ПОДКАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКА̀РВАНЕ ср. Отгл. същ. от подкарвам, подкарвам се и от подкарва ме. Кога за подкарване, кога за отбрана и подпиране, винаги тя [тоягата] е била в ръцете на пастира. Н. Хайтов, ШГ, 34. Танците им бяха чисто битови, илюстрирваха, например, качване на кон при движение, подкарване на овце и други сцени из селския живот. Г. Белев, КР, 45.