ПОДКАЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКА̀ЧАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от подкачам¹ и от подкачам се; закачане². — Като ти дойда, аз ще ти кажа едно кикотене и едно подкачане, гиди шопкиньо н'една! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15.

ПОДКА̀ЧАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от подкачам² и от подкачам се; започване¹, подкачване¹, подхващане.