ПОДКАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКА̀ЧВАМ1, ‑аш, несв.; подкача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; подкачам2, закачам3, закачвам2. Татко идваше усмихнат в нашата стая, лягаше сред нас на леглото и неусетно подкачваше да ни разказва ту някоя приказка, ту легенда или весел разказ. Г. Русафов, ИТБД, 38. И геният не тъй ли полета си подкачва / от сферата на мрака към светлий небосклон. Ив. Вазов, Съч. II, 38. Покрай Миладинов Веркович е познавал и .. Нако Станишев (не и Григор Пърличев, който едва тогава е подкачвал противогръцката борба в Охрид). СбНУ LII, 82. подкачвам се, подкача се страд.
ПОДКА̀ЧВАМ СЕ несв.; подкача̀ се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се; подкачам се, подхващам се. Момите пееха, препяваха се, а кога престанат да пеят, подкачваха се весели шегувания и препирни с момците. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 219.
ПОДКА̀ЧВАМ2, ‑аш, несв.; подкача̀, ‑ѝш, мин. св., ‑ѝх, св., прех. Диал. Качвам, покачвам. Они рекли най-после да га [селянина] обесе и га отвели на това дърво, дека он най-напред слезъл у града .. Они напраили вешало, подкачили га на столицу и га закачили. Нар. прик., СбНУ V, 195-196. подкачвам се, подкача се страд.
ПОДКА̀ЧВАМ СЕ несв.; подкача̀ се св., непрех. Диал. Качвам се, покачвам се. Го донесле и него — осуденийот, къде бесилката. Той се подкачил на столот .. и сфе веке било гото'о за обесвейне. Нар. прик., СбНУКШ ч. I, 97. Тийе му дале сърп и старецот се подкачил .., покосил тревата и му я фърлил пред магарето да я ядит. Нар. прик., СбКШ, 86.