ПОДКЛЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКЛЯ̀КВАМ, ‑аш, несв.; подклѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Клякам леко веднъж или изведнъж; подклякам, прикляквам. Матьо видя как един стражар .. се опита да пресече улицата и да прибяга до къщата. Той моментално го взе на мерник и гръмна. Стражарят спря, подклекна и падна. Д. Ангелов, ЖС, 491. По-надолу двама гащати украинци с хармоника и балалайка, свирят, пеят, подклякват, та се късат. Г. Данаилов, СГИ, 56. Изведнъж болка прободе бедрото ми, подклекнах и .. паднах .. Скъсала съм била задния четириглав мускул. ВЖ, 1996, бр. 22, 6. // За четириного животно — подвивам леко задните си крака. Изведнъж край брега на реката .. се показа сиво животно, прилично на куче. То се спря, някак подклекна и опашката му увисна между задните крака. Ем. Станев, К, 33.

2. Само несв. Клякам леко много пъти или от време на време; подклякам, прикляквам. Като намери с поглед един от играчите, който като че подклякваше зад гърбовете на другите, [капитанът на отбора] натърти сърдито: — Който счупи прозореца, да върви за топката! А. Мандаджиев, ОШ, 53. Спринтьорите се разгряваха на пистата, като подскачаха на място и подклякваха. // Ходя, като присвивам колене, огъвам крака; подклякам, прикляквам. Чехларски по поръка на окръжния управител отиваше за село Вълчи дол .. Той леко подклякваше, безшумно щрапаше с гумените си обувки по разровеното шосе. Т. Харманджиев, КВ, 232.

3. Диал. Клякам под нещо (Н. Геров, РБЯ).