ПОДКОЖУ̀ШВАМ

ПОДКОЖУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; подкожу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обикн. за влага — ставам причина нещо (кора, кожа, мазилка, балатум и под.) да се подуе, да образува издутини, гънки. Националната ни художествена галерия наистина се намира в бедствено положение. Влагата подкожушва стените, от таваните се стичат струйки вода. ЖТ, 1997, бр. 10, 8. подкожушвам се, подкожуша се страд.

ПОДКОЖУ̀ШВАМ СЕ несв.; подкожу̀ша се св., непрех. За кора, кожа, мазилка, балатум и под. — подувам се, образувам издатини, гънки, обикн. под действието на влага. Владо реши да позакърпи един от таваните си. Мазилката се бе подкожушила и щом я побутна, половината се строполи на пода. Г. Данаилов, КОС, 100. Кората на хляба се подкожуши. Н. Геров, РБЯ IV, 87.

Списък на думите по буква