ПОДКОКОРОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКОКОРО̀СВАМ, ‑аш, несв.; подкокоро̀сам, ‑аш, св., прех. Разг. Влияя, повлиявам да се породи у някого желание да извърши нещо, тласкам някого да извърши нещо; подтиквам, подбуждам. Захарий искаше да остане да работи в Пловдив .. Истина бе, че и чорбаджи Вълкоте го подкокороса. Вл. Свинтила, СЗЗ, 163-164. Толкоз се бе вдал в следене на актьорите, че щеше да пише статия как трябва да се играят на сцената нашенски хора̀ .. "Хайде де!" — подкокоросвах го аз. Вл. Василев, СБАСЕП, 401. — Виждате ли тия липи? Преди трийсет години съм ги садил... Имаше тогава един учител тука... Антон се казваше .. Та той ме подкокороса да ги посадя. Й. Стоянов, ПД, 8. — Мамо, тази есен да ме запишеш слушател в училището... можело да стане! .. — Леля ти аслъ си няма друга работа, ами седнала да те подкокоросва... Г. Русафов, ИТБД, 263. // Неодобр. Настройвам някого, карам, тласкам някого да извърши нещо недобро, нередно или да предизвика конфликт, разправии, размирици и под.; подбуждам, подстрекавам, подклаждам, насъсквам, подучвам. Двама наемници
арнаути са го застреляли в дюкяна му, понеже .. подкокоросал младите, та изгонили от града владиката фанариот. К. Топалов, СТ, 36. — Здравата дръж, Иванчо! Бесете, колете, да се очисти тая напаст, дето подкокоросва народа към бунт! Цв. Минков, МЗ, 204. Ще извадят нож, а сетне ще рекат: "Павльо ни подкокороса". Г. Стоев, Зав., 40. Може Линко да не е участвувал в тая мръсотия .. Пък може и кольопетковците наистина да са го подкокоросали, откъде да знаем. Ем. Манов, ДСР, 203. // С пряко доп. и с друго същ. с предл. против, срещу. Настройвам някого враждебно към някого; подстрекавам, насъсквам. — Аз с такава жена, която ще ме продава на път и под път, не искам да живея... Ако ти имаше поне капчица обич в сърцето си, нямаше да подкокоросваш ония хубавци против мене! А. Гуляшки, СВ, 127. — Дохождаш и ти, и таквизи като тебе: само майка ми да ядосвате и да я подкокоросвате срещу нас! П. Тодоров, Събр. пр II, 170. подкокоросвам се, подкокоросам се страд. и взаим.
ПОДКОКОРО̀СВАМ СЕ несв.; подкокоро̀сам се св., непрех. Диал. Обхваща ме желание да извърша нещо; запалвам се. Подкокоросах се, ще науча и гръцки. СбНУ ХVIII, 560.