ПОДКОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДКО̀П м. Изкоп под нещо, обикн. за преминаване, за поставяне на взрив и др. Пратениците съобщиха за ромейския подкоп. Изтънко разпитали уловени ромейски войници, които копали в него — знаеха размерите му, посоката му, как се копае и укрепва и докъде са стигнали. А. Дончев, СВС, 675-676. В туй време, когато градът наблюдавал изотгоре, част от римските войни вмъкнали са през подкопа вътре в града. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 287. Тия заводи и работилници представляваха множество крепости .. с топове, насочени срещу укрепленията на съседите си, със свои сапери, които работяха, за да правят подкопи под тия съседни укрепления. ССГ (превод), 210.