ПОДКОРЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКО̀РЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който се намира или става под корена на нещо. Гнезди [черният синигер] в дупки на пънове, подкоренни кухини, .. и дори под керемидите на покривите на планински хижи. Ц. Пешев и др., ФБ, 179. Подкоренно възпаление на зъб.

2. Мат. За число — който стои под знака за коренуване и по който при коренуване се търси основата. За да има задачата решение, трябва подкоренните величини да са положителни. Тригоном. VI кл, 84. Подкоренно число.