ПОДКРЕВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКРЀВАМ, ‑аш, несв.; подкрѐна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подкрѐнат, св., прех. Диал. Повдигам. Ангелот му рече: — Ейди незнаена делио! — подкрени ми торбава. Марко одвай му я подкрена на рамена. Нар. прик., СбБрМ, 529. — Дай ми я секирана, йе рекло детето, ако сакаш да те внесам во вода. Рибата се свъртила со опашката, я подкренала държалката от секирата и детето си я подзело. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 169. — Ой ти Яно, Яно от Янина, / я отвори шарена кочия / и подкрени от лице превеза / ти да видиш дете погубено. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 91. подкревам се, подкрена се страд.

ПОДКРЀВАМ СЕ несв.; подкрѐна се св., непрех. Диал. 1. Повдигам се. Плочата са подкренала малце и адна глава са подадела однътре. Нар. прик., СбНУ III, 152.

2. Прен. Гордея се, повдигам самочувствието си. Той сам со себе си се фалел и со умот си се подкревал .., оту от него по-праведен чоек немало. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 108.