ПОДКРЕПЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКРЕПЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Обикн. мн. Войскови части, които оказват помощ на други военни формирования при нападение, сражение; подкрепа. Полският крал изпратил подкрепления на австрийците и турските войски били разбити под стените на Виена. Д. Линков, ЗБ, 70. Сърбите трябва да бъдат задържани на тая линия по възможност без отстъпление до пристигането на подкрепленията от Южна България. В. Геновска, СГ, 361-362. В селото все още чакаха готови и стегнати полковете. Откъм запад трябваше да пристигнат подкрепления. Й. Йовков, Разк. II, 218. Той [Мухтар] е принуден със своята войска да премине в Австрия и там да чака подкрепление от Цариград. СПл, 1876, бр. 1, 4. // Рядко. Група хора, която оказва помощ, подкрепа на някого в някаква акция, задача.

2. Обикн. ед. Остар. Книж. Подкрепа (в 1, 3 и 4 знач.). Не можеше да остави таз юнашка душа — не без средства — той нямаше средства, а без нравствено подкрепление. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. Той [синът] беше самото утешение и подкрепление за майка си.

ИЗ 1874-1881, 1882, 166. Това питие, уви! — което другите хора го употребяват за подкрепление на здравето си, .., ние .. употребяваме го за похабявание на душата и на тялото си. Ил. Блъсков, ПБ I, V.