ПОДКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКРИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подкривя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Изкривявам, закривявам2. Мария вдигна рамене и леко подкриви устни. — Константин-Асен вече не е цар. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 179. Имахме железа на краката си, сиреч един синджир, .., на който двете халки се заключаха с гвоздеи, подкривени върху една наковалня. Др. Цанков, ТМ (превод), 148. подкривявам се, подкривя се страд.
ПОДКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; подкривя̀ се св., непрех. 1. Разг. Изкривявам се, закривявам се. Гвоздеят се е подкривил.
2. Диал. Присмивам се, надсмивам се; подкривям се. Момече са е сетило, / че го е хитро измамил. / Юнак си му викаше: / — Ела ти кажа, момне ле, / как са юнаку подсмива, / подсмива и подкривева. Нар. пес., СбНУ IV, 24.