ПОДКУ̀МЕЦ, мн. ‑мци, м. Диал. Подкум; подкръстник, подкумник, старойка. Посгодил са й, коладе ле, Данкул / юнак, коладе ле, / .. / И калеса на небето, / ясно слънце за същ кумец, / ясен месец за подкумец. Нар. пес., СбНУ VII, 5.