ПОДКУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; подку̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Чрез пари, подаръци или други материални облаги склонявам някого да действа в мой или нечий интерес, обикн. незаконно, непочтено; купувам. — Пари — рече тихо Ния. — Много ли пари са нужни? — Ами... до триста лири. Те, моят приятел и консулът, не искат нищо за себе си... къде ще ги подкупиш них... европейци, ама за пашата ли са нужни тия пари, за председателя на съда ли... не знам. Д. Талев, ПК, 744. На господин Рифат бяха казали — да се избегне каквато и да било стачка, .., поръчаха му да действуват гъвкаво, .., да протакат, да заплашват и най-важното — да подкупват. Г. Караславов, ОХ III, 216. Аз обичам старата книга повече от всичко на света и ако някой иска да ме подкупи, то нека ми донесе за рушвет една стара, прастара книга с оръфани корици! С. Северняк, ИРЕ, 212. — В тия палати гръците отхраниха Бориса, каза Самуил, а той подкупи Святослава с дарове и с хубостта сестрина си и ся сговори с него да ся бие с гръците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 141-142. // Плащам предварително на някого, за да извърши престъпление, от което ще извлека облага. — Аз съм негодник, аз съм крадец, убиец съм... убиец! .. Аз подкупих хора да убият шурея ми Ивана, а после набедих Алито — турчина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 215. Тя подкупи йедин человек, за да убие мъжа ѝ. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 446. Пашите искали да убият царо, та подкупили берберино му, кога го бричи, да го заколе. Нар. прик., СбНУ III, 190.
2. Прен. Спечелвам симпатиите, благоразположението, благосклонността на някого със своите добри качества, обноски, чар; привличам. Яворов, с деликатните си обноски, подкупва всекиго — от разсилния до режисьора. М. Кремен, РЯ, 144. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, колкото и да се опитваше да разположи и подкупи събеседника си със сърдечност и простота, болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I и II, 250. Прислужникът подава картата за ядене, обръснатото му лице е лакирано с оная усмивка на професионална любезност, с която .. келнерите във френските параходи умеят да подкупват пасажерите, за да получат по-голямо възнаграждение в края на пътуването. Св. Минков, ДА, 9. // За качество, черта, проява и под. — събуждам симпатия, доброжелателност у някого. Горанов се вгледа в жената пред себе си .. В цялата ѝ външност имаше нещо завършено и просто, имаше някаква естественост и прямота, която подкупва и ни кара да се доверим. Й. Стоянов, ПД, 73. В първия миг Здравко не пожела да улови ръката му .. Но сините очи на момчето го подкупваха с оная дружеска грейка, на която не може да се устои. Цв. Ангелов, ЧД, 20. Наместо предишното голобрадо момче .. с една почти моминска срамежливост, нещо, което тъй много подкупваше някога, сега се яви заякнал и възмъжал левент. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Дали еснафското положение .. и чорбаджийското потекло на момъка, когото си бе избрала кака, погъделичкаха и неговото честолюбие, или пък го подкупи умението на годеника да говори политично, .., во всеки случай тато се примирява с уречения зет и дори се привързва към него. Т. Влайков, Пр. I, 315. подкупвам се, подкупя се страд. За да се подкупят юначните нехранимайковци, Теодора бе дала много пари на Рад Лупу. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 154.
ПОДКУ̀ПВАМ СЕ несв.; подку̀пя се св., непрех. Поставям се в зависимост от някого, съгласявам се да действам в интерес на някого, от когото съм получил пари, подаръци или други материални облаги, обикн. незаконно, непочтено. Зекие измъкна от торбата книжката и писалката, които получи на Нова година. — На̀ ти си ги, другарко! .. Така ѝ беше поръчала Люта, за да не се подкупва дъщеря ѝ с подаръци. Л. Александрова, ИЕЩ, 194. Самуил като остаря, вместо него децата му съдеха народа; но те не приличаха никак на баща си, защото бяха лоши и ся подкупваха. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 373.