ПОДКУПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКУ̀ПЕН, ‑пна, ‑пно, мн. ‑пни, прил. 1. Който е склонен да приема подкуп, който се подкупва; продажен, корумпиран. Един поробен народ смело и обмислено се бори за своята свобода срещу тиранията на султана, .., срещу подкупни чиновници, грабители и убийци. Д. Марчевски, ДВ, 206-207. Славейков — непримирим враг на всичко посредствено, раболепно и подкупно — отдавна не можеше да понася инициатора на Събора. М. Кремен, РЯ, 228. — А нали помните, че на този простак, кмета, някога дадохме тлъста мръвка, за да изтръгнем от общината безплатно мястото за строежа на фабриката? Подкупна личност е той. Х. Русев, ПЗ, 198. На кресльовци, подкупни вестникари / викът, гръмът не имам за беда. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 116.

2. Рядко. Който се отнася до подкуп, до подкупване. Като призрак на лунната светлина изскочи прегърбена жена и им подаде ключ. Тя почувствува в ръката си подкупното шумолене на банкнота и бързо изчезна. Д. Кисьов, Щ, 180.

3. Който подкупва, привлича някого, с качествата си спечелва симпатиите, благоразположението на някого. — А кой ще скача на високо, а? — Не знам. — Защо не провериш, па да ни кажеш — погледна го с подкупна усмивка Дамян. Цв. Ангелов, ЧД, 195. Навън лакеи и водачи / ни срещаха с подкупни речи: / за неизбежен, / тежък / жребий. Н. Хрелков, ДД, 267-268.