ПОДКУПНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКУ̀ПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество или проява на подкупен; подкупност, корумпираност, продажност, продажничество. Дворецът на първия министър е школа за подготовка на други в неговия занаят: пажовете, лакеите и вратарите, като подражават на господаря си, стават министри в съответните области и се научават да блестят в трите главни качества — наглост, лъжа и подкупничество. Т. Атанасова и др., ПГ (превод), 251. Априлов и Палаузов отдават главната вина за неуспеха на отца Неофита на несъгласието на българите и на подкупничеството на някои големци. Ив. Шишманов, СбНУ ХVIII, 303.

2. Социално явление, изразяващо се в широко разпространение в икономическия живот, в администрацията и др. на подкупване на длъжностни лица за постигане на определени цели и изгода; подкупност, рушветчийство, продажничество. Подкупничеството и корупцията взеха [в България през 30-те години] небивали размери. Ист. Х и ХI кл, 296. Известно е как шумно се посрещна от сцената на Народния театър пиесата на гениалния руски драматург [А. Н. Островски], тоя изобличителен документ срещу подкупничеството и корупцията на чиновничеството от крепостна Русия. Ст. Грудев, АБ, 78. Борбата между републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия .. А като следствие от това е деморализация в управлението, подкупничество, корупция. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68.