ПОДКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; подкъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Рядко. Кърша малко, чупя частично, обикн. върхове или клони на дърво, храст или друго растение. Подкърших връхчетата на декоративните храсти в градината.

2. Диал. Започвам да кърша, да извивам песен. Любен: — Какво се забави ти тъй? Най-подирен идеш. Дамян: — Ами ослушвах се от дома, да чуя песента на момите.. Стоил: — Сега ще подкършат те. Тук са най-гласовитите. П. Тодоров, Събр. пр II, 272. Калина: — Мойта песен кога запея... Милкана: — Ти сама не знаеш отде ще я подкършиш още. П. Тодоров, И I, 189.

3. Диал. Изкъртвам, отковавам. Заиграла Яна на малата врата,/../ подкършила Яна подков от чевлите. Нар. пес., СбБрМ, 431. подкършвам се, подкърша се страд. Лозата е избуяла, трябва да се подкърши.

ПОДКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; подкъ̀рша се св., непрех. Рядко. За пръчка — пречупвам се, счупвам се. Гледайки яз, оти капе чешмата моя, пикнах [тикнах] едно стапче внътре да я раздуам .. и боцкаейки се подкърши стапчето внътре, и .. пресекнаа и капките що капеа. СбНУ XV, 105.