ПОДКЪ̀РШЕН

ПОДКЪ̀РШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подкърша като прил. Рядко. 1. За дърво, храст — който е с пречупени върхове на клоните; окършен, подкастрен. // Счупен, прекършен. Обр. Витан се промъкна през вмирисаната на пот и цървули навалица близо до амвона, за да чуе всяка дума.. Виждаше ясно как бърже, като миг на падащи звезди, угасваха едно по едно, в мизерия и глад, пламъчетата на подкършените вощеници от огромния полилей на живота. П. Михайлов, ПЗ, 171.

2. Диал. За песен — започнат, запят. А надалеко нейде из село, / унесено нехайник някой млад / извиваше с цафарата си медна. / Подкършената изподтихом песен / ехтеше с пуста жалба зарад младост / и чезнеше за дваж по-пуста обич. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 164.

Списък на думите по буква