ПОДЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЀЦ м. Разг. Неодобр. Човек, който постъпва подло, безчестно, като прикрито, с измама осъществява злите си намерения спрямо някого; негодник, негодяй. Чудехме се кой е могъл да уведоми Парапета, че се готвим да му дадем урок по нравственост. Неочаквано Страхил рече: — Аз му казах. — Ти? Защо?.. — Защото не съм подлец и не мога да нападам в гръб. Ив. Остриков, СБ, 31. " — Презрян двуличник! — помисли Методиев.. Ще те хвана за гушата, подлецо, почакай!" М. Марчевски, П, 153. Накрая нервно .. се сви, помести се на една страна и решително извика: — Стига! Аз няма да ги предам! Не съм подлец! П. Михайлов, ПЗ, 7. — Искал си, значи, да си минаваш времето с мен и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал! Тъй постъпват само подлеците!.. — Не, аз никога не съм бил подлец! — оправда се Буби. Св. Минков, РТК, 87. Ако лъже, той е тогава един подлец. Ив. Вазов, Съч. X, 90.