ПОДЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЛЍВАМ, ‑аш, мин. св. ‑ах, несв.; подлѐя, ‑ѐеш, мин. св. подля̀х, прич. мин. деят. подля̀л, ‑а, ‑о, мн. подлѐли, прич. мин. страд. подля̀н, ‑а, ‑о, мн. подлѐни и подля̀т, ‑а, ‑о, мн. подлѐти, св. 1. Прех. Разг. Заливам, поливам, мокря нещо отдолу, в ниската му част. През зимните нощи ще се чува надалеко как парясаната къща жално проплаква с пантите си .., а летните дъждове ще просмучат надолу-надолу по окъртените стени, ще я подлеят до самия темел. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 278. В градина да вляза / цвете да набера, / китка да увия, / либе да накита, / и тя след мен доде, / в градина да влезе, / цвете да полива, / зехир да подлива! Нар. пес., Христом. ВВ II, 215. Разигра са Бяло море, / та подлива Светогорски, / Светогорски манастири. Нар. пес., СбНУ VI, 4.
2. Непрех. Разг. Подлизвам1 (в 1 знач.), стичам се. — Леле-е-е! — извикала тя [бабата]. — Къде си поливал? Като кокошка си ме измокрил! — Ибрикът е виновен, бабо. Нали шпорчето му е счупено и е подливало. Ст. Даскалов, БП, 124. ● Безл. Доде са усети Мара, подляло е бара. Послов., СбНУ V, 205.
3. Прех. Остар. и диал. Според народен обичай — лисвам, плисвам пред някого, за да му върви по вода. Оня ми ти Стоян като подхванал едно лудешко хоро и го води право у Панови. Там засмени ги срещнали свекър и свекърва, подлеле пред младите вода — все по вода да им върви. С, 1960, бр. 727, 2. След това я [булката] повдига на три пъти, подлее и малко вода до краката и ѝ дава бакърчетата. РН, 1911, кн. 5-6, 172.
4. Непрех. Остар. и диал. Сипвам, разливам, разпръсквам течност, обикн. вода по пода, по земята. Ах, ще ми помогне ли пак Бог да се върна в Северин?.. Да си премета и подлея пред дюгенчето и да седна до вратата с кръстосани крака! З. Стоянов, ХБ, 395. Едина ѝ крак цапна в локва и са умокри. — Их! Мамо, какво ли сте подлели, продума тя. Ил. Блъсков, ПБ I (II, III), 39. Стана мома рано, / рано във понделник, / подляла и помела, / гладко съ й уплела. СбНУ X, 112. Точила Неда мома, / вино червено, / дет го точила, / там задрямала, / че е разляла, / че е подляла. СбВСт, 247. // Прех. Заливам, намокрям нещо. ● Обр. По двор ходи жално милно [Грозданка] плаче / със сълзи си дворито подляла. Нар. пес., СбНУ XXVI, 18. подливам се, подлея се страд. от подливам в 1, 3 и 4 знач. подливам си, подлея си възвр. и взаим. от подливам в 3 знач.
◊ Подливам / подлея вода някому. Разг. Преча, попречвам на някого да успее в нещо, напакостявам на някого, без той да знае. Назначиха го [Рафаил] за директор на един електронноизчислителен център, но и там не се задържа — погна сътрудниците си .., а те от своя страна му подляха вода и той се прекатури. А. Гуляшки, ДМС, 307. — Знае, че Гавраилов и неговата група му подливат вода, и пак ги търпи. К. Топалов, СТ, 43. Подливам / подлея масло в (на) огъня. Диал. Подбуждам, подстрекавам още повече, засилвам лошите намерения или чувства на някого. Тази вечер донесоха нов костюм — панталон и сако на дядо Атанас, — за да .. се покаже модерно облечен
пред сватовете .. Дядо Атанас .. не се зарадва .. — Дядо бе, ха облечи се да видя как ти стоят панталоните .. Старецът нищо не му каза .. Изгледа го недружелюбно, навъси вежди: — Я барем ти не ми подливай масло в огъня. Т. Харманджиев, Р, 158.