ПОДЛИСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЍСТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Долна част на вестникарска страница, където се печатат по-дълги публицистични или литературни материали. Един от постоянните сътрудници на демократическия вестник — Людмил Стоянов — печата в подлистник унищожителна критика: "Змейова сватба" — новата драма на Петко Тодоров". М. Кремен, РЯ, 441. Дядото се взира глупаво във вечерния вестник .. и разсеяният му поглед минава набързо през събитията в Абисиния, през рекламите за пудра, през подлистника с детективния роман. Св. Минков, РТК, 13-14. Има читатели-пияници .. Техните книги са оръфани, омазани, с раздърпани коли — не по-ценни от събраните и подшити как да е вестникарски подлистници. О. Василев, ЖБ, 268-270. На Дюма и на Сю са плаща по 1 и половина франка за сяка колонка в подлистник. Знан., 1875, бр. 20-21, 330.

2. Публицистичен или литературен материал, отпечатан в тази част на вестникарската страница. Ние с Асен пишехме къси подлистници, които зловещият тогавашен министър на вътрешните работи .. на няколко пъти подложи на свирепа полицейска критика. А. Каралийчев, С, 208. Той сега е захласнат подир аеропланите и даже изпрати на "Пряпорец" един подлистник за тях. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 262. Подлистникът "Югославянската младеж за сближението", печатан на втора страница във вчерашния брой на в. "Пладне", е от г. Ст. Бояджиев. Пл, 1934, бр. 1554, 4.

3. Разчертан лист, който се подлага под полупрозрачен неразчертан лист за писане, обикн. за да не се изкривяват редовете. Отначало се пишеше на специални стенографски тетрадки с четирилиния, снабдени с подлистник за наклона на знаците. Стен. VIII кл, 6.