ПОДЛО̀ГА

ПОДЛО̀ГА1 ж. 1. Парче кожа, което се поставя върху продрано, скъсано място на дъното на цървул, обувка и др. Малцина излизаха по улиците, защото цървулите до такава степен бяха изпокъсани, че дори не задържаха подлогите. Г. Караславов, ОХ II, 379. — Откакто излязоха като вас търговци, не цървул, но подлога не остана вече — отговори ханджията със същата дързост. З. Стоянов, ЗБВ III, 158. На дъното на опинците се поставя подлога — къс тънка кожа. СбНУ ХIII, 38.

2. Обикн. мн. Цървули, обувки или др., на които е поставено такова парче кожа. — Войната е манна небесна за Паликарците. Как няма да я поддържат. А ти гладувай, влачи скъсаните подлоги по калищата и чакай господ да те прибере... Мл. Исаев, Н, 30-31. За ядене и сън — през ума ми не минаваше. Стопих се, та не можех подлогите си да влача. Н. Хайтов, ДР, 164. Със строшената тояга в ръка, плъзгайки се на скъсаните си подлоги по замръзналия път, Аким забърза за вкъщи. Пл, 1934, бр. 1577, 2.

3. Прен. Разг. Презр. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Човек, който раболепничи, угодничи пред някого и се оставя да бъде използван от него; лакей, блюдолизец, угодник, подметка1. Мазникът Йоно Попкръстанов, бивш дружинен командир от 42-ри пехотен полк, подлец и подлога, .., успял да запази мундира си бог знае с какво пълзене. Ем. Станев, ИК III и IV, 317-318. — Сега те, тия царски подлоги, които съсипаха народа и провалиха България, .., ще ни съдят като престъпници! .. Те — офицерчетата! Г. Караславов, ОХ IV, 210. — Мълчи, гад! Мълчи, Вълкова подлого! Мълчи или ще те смачкам като червей! — Станкуловият глас изтрещя, напълни канцеларията. Ст. Марков, ДБ, 281. Сега у нас сичко е мирно и тихо, .., тъй говорят поне нашите владетели и управители агаларе, както и някои си турски подлоги — чорбаджии. НБ, 1876, бр. 27, 107.

4. Диал. Подметка (в 1 знач.). Подлога на сандал.

5. Остар. Основа1 (в 4 знач.). Тая борба [между славяните и Византия] стана олицетворение не само на народната, славянската, но и на държавната, българската мисъл. Тя свързва тие две начала и ги прави да се подкрепят едно друго, да служат като подлога едно на друго. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 114. Не може са мисли, че тази конференция ще бъде сигурна подлога на мира. НБ, 1876, бр. 44, 172.

◊ Глождя (гриза) подлогите на някого. Разг. Неодобр. Говоря жлъчно, язвително за някого; клеветя, злословя, одумвам. Дърти баби, стари брантии не оставаха по-долу: прегърбиле са, идат си от черква, изкривиле уста, бъбрят и те, глождят подлогите на Еленка. Ил. Блъсков, ПБ, II, 44.

Да си ядеш подлогите. Обикн. във 2 или 3 л. Разг. Пренебр. За изразяване на недоволство от постъпката на някого (употребява се, когато някой направи нещо лошо или много лъже). Ставам / стана подлога на някого. Разг. Доброволно се подчинявам на някого и позволявам да ме използва, както му е угодно. Тя най-добре познаваше неговия мек характер и често си казваше: "Да си лош не е хубаво, но и да си добър не струва. На всекиго ставаш подлога." И. Петров, МВ, 89. — Ти затуй ли сложи преди десет години глава в торбата — сега на Стамболов подлога да станеш? В. Геновска, СГ, 499. Ям подлогите някому. Диал. Настоятелно, продължително моля някого за нещо, искам от някого нещо; врънкам.

ПОДЛО̀ГА

ПОДЛО̀ГА2 ж. Специален плосък чугунен или пластмасов съд, който се поставя под болни на легло, за да ходят по нужда. На болните се осигурява абсолютен покой на легло — тоалетът и храненето се извършват в леглото, отиването по голяма и малка нужда става в подлога също в леглото. Л. Митов и др., ВБ, 289-290.

Списък на думите по буква