ПОДЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДЛОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на подъл; вероломство, непочтеност, низост. Разумът ѝ [на Ирина] пак отказа да възприеме приликата с друго едно лице, чиято студена подлост познаваше до втръсване. Д. Димов, Т, 403. Още от гимназията Страхил презираше подлостта. Ив. Остриков, СБ, 30. Други бяха готови да припишат всекиму всякакво престъпление, стига да намалят своята вина, и те съвсем го вбесяваха: и с подлостта си, и с това, че го объркваха. В. Андреев, ПР, 183. Нямам бляскав талант да запаля душата ѝ [на Лина], не ми достигаше подлост — да играя с детското ѝ въображение. Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. Известният по своето идолопоклонничество, подлост, .. и продажност редактор на "Стара планина" .. в 48-49 брой на вестника си пак изказал своята дървена философия. НБ, 1877, бр. 65, 255.

2. Подла постъпка; вероломство, низост. Дванадесет години подлости и напрегнат живот бяха превърнали Борис в пълна развалина. Д. Димов, Т, 476. — Не ние сме се вкопчили в късчето живот, което ни остава. Вие сте се вкопчили! Вие вършите подлости и гадости, за да продължите жалкия си престой на земята! Ив. Остриков, ПА, 54-55. — Да напусна Търново? Това значи да лиша сина си Михаила от правото на престола. Аз няма да направя тая подлост. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 60. Какви променения ще да станат в нашата емиграция! На колко души патриоти ще излязат подлостите наяве! Хр. Ботев, Съч. 1929, 397.

3. Обикн. мн. Остар. Клевета; мръсотия, гадост. — Ти пръскаш подлости за една девица, която ти направи чест да играе с тебе, един дурак. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 62. Дойчо .. са запрял да узнае за какво са говори и когато чул сичките тие подлости, то са приближил до разговаряющите са. Л. Каравелов, Избр. съч. VIII, 95.