ПОДЛУДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛУДЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от подлудявам¹ и от подлудявам се; влудяване, побъркване³.

ПОДЛУДЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от подлудявам²; полудяване, побъркване³. Понякога Борис стигаше до подлудяване. Търчеше по стаята си, биеше с пестници и въздух, и столове, и стени. Й. Вълчев, СКН, 317. В този пансион за златотърсачи, които бъркат в чужди джобове, .., подлудяването е често явление. Е. Йончева, ЗГ, 122. Шишманя се свиваше някъде из храсталаците по полето, премръзнал и много пъти надушван от гладните вълци, които зловещо виеха по цели нощи и го докарваха до подлудяване. В. Нешков, Н, 208.