ПОДЛУ̀ЧЕН

ПОДЛУ̀ЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подлуча като прил. Разг. В който има прибавен чесън като подправка. Похапна надве-натри от подлучената чорбица от зелен боб и изтърча към воденицата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 207. Избърса с пръст околовръст пахарката с подлучения оцет. Чудомир, Избр. пр, 221. Пекат се [тиквичките] и се поднасят с разбито подлучено кисело мляко. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 165. Подлучен таратор.

Списък на думите по буква