ПОДЛЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЛЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; подлъ̀жа, ‑еш, мин. св. подлъ̀гах, св., прех. 1. Чрез лъжа или хитрост склонявам някого да извърши нещо, което иначе не би извършил; полъгвам, подмамвам. В дюкяна Стайно оставяше десетгодишния си син Филип и двамата младежи .. Тодор и Пенчо можеха да подлъжат Филип и да го направят свой съучастник в кражбите от чекмеджето. В. Геновска, СГ, 88. Сварила ми такава чорба: нога от гарван, чер дроб от куче .. Подлъгала училищната прислужница баба Тиша да ми сипе тая помия в стомната, от която пиех вода. А. Каралийчев, НЗ, 124. Имаше един старец на име Ганко, когото подлъгаха турците, и той си изказа не само онова, за което го питаха, но и което сам знаял. З. Стоянов, ЗБВ III, 138.
2. Създавам лъжлива, невярна представа у някого за нещо, заблуждавам някого; подвеждам1, измамвам, мамя. Неукрепналият вкус и липсата на всякакво напътствие подлъгват младия [читател] .. да се радва на всяка книга. О. Василев, ЖБ, 270. Смисълът на всичко, що ставаше в света, беше вън от мене, недостъпен за моя ум, скрит във времената зад незнайни, вечно променливи образи, които оплитаха ума и го подлъгваха от лъжа към нова лъжа. Ем. Ста‑
нев, А, 106. То [сърнето] бързо ляга на земята .. През това време майката се стреми да отвлече неприятеля или се преструва на куца, за да го подлъже, че може да я настигне. П. Петков, СП, 47- 48.
3. Разг. Накарвам някого да се влюби в мене, да ме заобича или прелъстявам, съблазнявам някого; подмамвам, измамвам. Там [в клуба] всички момчетии се събират. Мисля си, да не вземе някой да я [Нонка] подлъже. И. Петров, НЛ, 23. "Пази се, мари, че ако някой, не дай боже, те подлъже, баща ти ще ти откъсне главата като на пиле." Ем. Станев, ИК I и II, 172. — Беки туй, дето се чува за Санда, е добро. Да подлъже мъж на пет деца. Ц. Церковски, Разк., 37. подлъгвам се, подлъжа се страд. — Дръжте го [Бачо Киро]! Вържете го здраво! Да видим как се подлъгват чуждите синове! Д. Марчевски, ДВ, 203.
ПОДЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; подлъ̀жа се св., непрех. 1. Повярвам на някого, който ме заблуждава, или на нещо, което не е истина, и постъпвам неправилно, по начин, по който не съм имал намерение да действам; излъгвам се, полъгвам се, подмамвам се. — Няма какво да признаваме... — той говореше и от мое име, като се страхуваше да не би съвсем неочаквано да отворя уста, да се подлъжа и да призная нещо. П. Михайлов, МП, 58-59. Подлъгаха се [селяните] от фалбите им [на чорбаджиите] за себе си и повярваха на пущаните от тях и от хората им клевети. Т. Влайков, Съч. III, 313. Поласка се той [Кръстю], подлъга се, че ще има богат и учен зет, че ще се сроди с големи хора, с адвокати. Г. Караславов, ОХ, 396. // Заблуждавам се, излъгвам се. Подлъгах се, че виждам познат в тълпата.
2. Обикн. с предл. с. Оставям се да бъда прелъстен, съблазнен от някого. Веднъж се подлъга [Станка] с оня Тъкачевия шарлатанин, та обърка целия си живот, .., сега вече очите си на четири трябва да отваря. Г. Караславов, ОХ III, 80-81. — Тоя човек е лош човек. Не обичах го. Отде се допиля в нашето село? И как тъй тая жена се подлъга... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 132. Итра била Милкана невеста, / измешала вино и ракия, / упоила Марко добър юнак, / че се била с турци подлъгала. Нар. пес., СбНУ LIII, 625.