ПОДМАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДМА̀МВАМ, ‑аш, несв.; подма̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Чрез измама или хитрост склонявам някого да извърши нещо, което иначе не би извършил; подлъгвам, полъгвам. Съдът искаше да покаже пред света, че неколцина младежи са подмамили простите селяни да се бунтуват срещу султанската власт. Д. Марчевски, ДВ, 206. Старата знаеше как да я [снахата] подмами, как да я накара да изпие татула... Две-три благи думи и толкова... Г. Караславов, Т, 205-206. — Какво искаш ти от мене? Да те пусна да избягаш и после сам да увисна на бесилката вместо тебе? Не! Не! Аллах ми е свидетел, няма да ме подмамиш със сладките си думи! Ст. Дичев, ЗС II, 801. Всяко лице, което прекара офицери и сълдати в редовете на неприятелската войска или което би ги подмамвало на това нещо, ся наказва с вечни окови. Ф. Перец и др., НЗ, 17.
2. С измама или хитрост карам, накарвам някого да отиде някъде; примамвам. Симеон на свой ред махна с ръка на установените правила за воюване и с голямо удоволствие се хвърли в рискованата игра на импровизации, с която угрите го подмамваха все по-навътре в страната си. А. Гуляшки, ЗВ, 443-444. Една старица подмамила офицера и един от войниците в своя дом, за да видят жилището ѝ. Г. Караславов, Избр. съч. III, 288. — Ти днеска няма да ходиш на работа, чу ли! Ще дойдеш в кулата, там има работа за тебе .. Виждаше се: Арап ага кроеше нещо, искаше да го [Атанас] подмами в бейската кула. Д. Талев, ПК, 525-526. — Наемаш ли се да ги [хайдутите] подмамиш някоя нощ в колибата и да ги напиеш? Стоян наведе глава, замисли се. К. Петканов, Х, 152. // Чрез мамене или с примамка карам, накарвам животно, птица да дойде по-близо или да се приближи до нещо; примамвам, прилъгвам. Обикновено туземците подмамват тези животни [слоновете] с червени банани и разни орехи. Гр. Угаров, ПСЗ, 206. По-големите риби сомът подмамва, като движи месестите си мустаци като червеи. Зоол. VII кл, 73. Крадци ли са? Не, куче .. Кръстан му подсвирна галено .. — Къни... Влашко! — подмами го той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 89. Да излезне цар Костадин, / да си седне под чадъро, / да подмами сив-бел сокол, / ега падне сив-бел сокол! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 480.
3. Накарвам някого да се влюби в мене, да ме заобича или прелъстявам, съблазнявам някого; подлъгвам, измамвам. Той лъже хората... той... жената ми взе, подмами я... Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 331. Кой ли е този нехранимайко, който е подмамил дъщеря му? К. Петканов, ОБ, 89. — Майка ти лоши думи ми дума .. — Какво ти рече? — Че съм те подмамила, както майка ми някога подмамила нейния любовник... Ив. Карановски, Разк. I, 46.
4. Прен. Привличам, притеглям; примамвам, мамя. Човек не можеше да не мине през мегдана пред Аладжа джамия, не можеше да го не подмами хладната сянка пред кафенето на Ариф. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126-127. Родопи! .. Тия планински вълни зеленеят и синеят, потъват и се вдигат все по-навътре и все по-нагоре, влекат, подмамват. Ст. Станчев, ПЯС, 66. Топлият ден бе подмамил вън почти всички ученици. П. Проданов, С, 24. подмамвам се, подмамя се страд. — Искам с очите си да видя оня нехранимайко. Проклето куче, ще го науча аз него как се подмамва чуждо дете! К. Петканов, ОБ, 89.
ПОДМА̀МВАМ СЕ несв.; подма̀мя се св., непрех. Подлъгвам се (в 1 знач.). Наивници, безимотни, безработни .. лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогавашна Америка се представяше като някаква нова Ханаанска земя. Г. Белев, КВА, 278. На времето ме искаха мъже, които сега са по върховете, а аз, идеалистката, се подмамих по една глупава инженерска титла. Д. Кисьов, Щ, 357. Като вечерна пеперуда, / подмамила се от свещта, / тъй минах свойте дни в заблуда / и все сама живях в света. М. Петканова, Ст, 40. Онзи носеше каскет, а бай Анастаси никога не носи, и вървежът му беше друг. Напред аз се подмамих по външната прилика .., но сега, щом бай Анастаси влезе, разбрах, че съм грешил. Ем. Станев, ИК I и II, 403.