ПОДМАМКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДМА̀МКА ж. Разг. Примамка; подмамване, примамване. Всякак гледаше [Драгия] — кога с увещания и подмамки, кога със сплашвания — да задържи изтичането на младата кръв от село. А. Гуляшки, ДМС, 19. Съпротивява се душата на изкушения и подмамки, дорде има обич и вяра. Ем. Станев, А, 11.