ПОДМАМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМА̀МЯМ, ‑яш, несв. (диал.); подма̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Подмамвам. Разпитвахме я [Стана] за едно, за друго, говорихме ѝ и добри, и лошави думи, подмамяхме я и залъгвахме я — нищо не помага. Л. Каравелов, Съч. V, 204. Тие захванале да им са покланят [на боговете], да ги подмамят и да им принасят различни жертви. Знан., 1975, бр. 7, 100. От вихрите на бесните инстинкти / бичуван, див един народ се люшка / насам-натам, — случайно накъдето / го стръв подмамя. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 108. За да би се събрали сите [душите на умрелите] наедно, та да можел да ги затвори, Бог ги подмамял с .. орехови листя. СбНУКШ ч. III, 149. подмамям се, подмамя се страд. Жреците говорят, че в техните къщи или манастири живеят злите духове, които тряба да са подмамят или да са задоволяват. Знан., 1875, бр. 9, 132.

ПОДМА̀МЯМ СЕ несв. (диал.); подма̀мя се св., непрех. Подмамвам се.