ПОДМЀТКА

ПОДМЀТКА1 ж. 1. Долната част на обувка, ботуш и под., изработена от гьон, гума и др. във форма на стъпало; ходило. Един [от бригадата] си кърпеше чорап, друг лепеше отпрана подметка на гумен цървул. Бл. Димитрова, ПКС, 41. Забърза [Ванко], защото изтънелите му подметки пропускаха влага. М. Грубешлиева, ПИУ, 28. Има една влашка песен: Св. Спиридоне, .., дай дъжд, че да се скъсат токовете на коконите и подметките на болерите. Й. Йовков, ОЧ, 94. Нося обувки на поправка, да ми сложат подметки. Дебели подметки. Скъсани подметки. Подметки от суров каучук.

2. Прен. Разг. Неодобр. Човек, който раболепничи, угодничи пред някого и се оставя да бъде използван от него; угодник, лакей, блюдолизец, подлога1. Ако ги нямаше тези шваби, като нищо щях да се кача сега при оня на мостика, щях да го хвана за яката: "Карай назад, твоята мама мръсна! .. Подметка такава!" Н. Антонов, ВОМ, 192.

◊ Ближа (лижа) подметките на някого; ближа (лижа) праха (калта) от подметките на някого. Разг. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствам, сервилнича. Не признаваме вашето куклено правителство, което ближе подметките на немците и пролива кръвта на целокупния български народ. Д. Вълев, З, 95. — Докато ние си леехме кръвта и гниехме в окопите, твоят баща седе‑

ше на топло в двореца и лижеше подметките на царя! П. Вежинов, ДБ, 186. Гриза подметките някому. Разг. Говаря жлъчно, язвително за някого; злословя, одумвам. Изтривам си / изтрия си (изтърквам си / изтъркам си, скъсвам си / скъсам си) подметките. Разг. Мъча се да уредя нещо, полагам големи усилия да постигна нещо, свързано с много ходене на различни места, с тичане насам-натам. Изтърках си подметките, докато уредя да го назначат на тази служба. Ставам / стана на подметка. Разг. За храна, ядене — втвърдявам се, вкоравявам се. Пържолата ми е станала на подметка. Твърд като подметка. Разг. Обикн. за месо, пържола и под. — много твърд, жилав. Избягвайте да солите черен дроб преди пържене. Ще стане твърд като подметка и ще изгуби голяма част от вкуса си. ВЖ, 1998, бр. 36, 12. Ще <си> вържа черно на подметката. Жарг. Пренебр. Не ме е грижа за някого или нещо, не ме интересува, не тъжа за него. Ще си вържа черно на подметката, като не искаш да дойдеш с мене.

ПОДМЀТКА

ПОДМЀТКА2 ж. Сел.-стоп. Плитко разрохкване и обръщане на почвата след жътва; подмятане2. Борбата с паразитните растения се води чрез обеззаразяване на семената, чрез подметка на стърнищата и дълбока оран. ОБиол Х кл, 25. През нивите вървеше орач след запрегнати волове, който навярно бързаше за подметка на някое спекано стърнище. Х. Русев, ПС, 165. Трактористите не спират оранта денем и нощем. Тяхната бригада е извършила най-добрата подметка на стърнищата, затуй е получила награда. А. Каралийчев, ПД, 41. — Работите ни вървят лошо, това се вижда .. С вършитбата сме назад. С подметката — също. А. Гуляшки, СВ, 44.

Списък на думите по буква