ПОДМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМЍВАМ, ‑аш, несв.; подмѝя, ‑ѝеш, мин. св. подмѝх, прич. мин. страд. подмѝт, св., прех. 1. Мия, измивам някого отдолу между краката. Майката подми бебето и го подсуши.

2. За вода — изронвам и отмивам частици пясък, почва и др. под нещо или в основите на нещо; подравям, подривам¹, подронвам, подкопавам. Най-добре е да се търси мамонтът край реките. Водата подмива бреговете и като вървиш по реката, ще видиш, че тук или там стърчат зъбите му или главата му. Й. Радичков, НД, 51. Вълните вече покривали плещите на Ахила и подмивали пръстта под краката му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80-81. подмивам се, подмия се. I. Страд. от подмивам. До падане на пъпния остатък детето обикновено не се къпе, а само се подмива, като пъпният остатък се пази сух. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 73. II. Възвр. от подмивам в 1 знач. Необходимо е след всяко отиване по голяма нужда болните да се подмиват, да измиват ръцете си с вода, сапун и четка. Л. Митов и др., ВБ, 313.