ПОДМЍГВАМ

ПОДМЍГВАМ, ‑аш, несв.; подмѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. Подмигам (в 1 знач.) веднъж или понякога, от време на време; намигвам, смигвам. От тротоарите хвърляха цветя. Войниците .. ги ловяха във въздуха, смееха се, подмигваха на по-младите изпращачки. Ем. Манов, ДСР, 6. Той потупваше по рамото писарите, подмигваше им ухилен, като им пожелаваше женитба. М. Кремен, СС, 61. Той отишел при работкините, .., изгледал по-старите кръвнишки, .., подмигнал няколко пъти на по-хубавите и засукал мустаките си. Л. Каравелов, Съч. VII, 14. Та излезе мрена риба, / мрена риба покрай море, / со крилото ме попърсна, / со окото ми подмигна. Нар. пес., СбБрМ, 481. подмигвам си, подмигна си взаим. Мъжете лукаво си подмигнаха, тихо се закискаха, по-дълбоко бръкнаха в джобовете си. Б. Несторов, АР, 61.

Списък на думите по буква