ПОДМИЛКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМЍЛКВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подмѝлкам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Неодобр. Подмазвам се; умилквам се, угоднича, подлизурствам, блюдолизнича. Усетил бях, че неволно се мъча да му говоря по-сладко и да му се подмилквам, дирех да видя по лицето му одобрение. А. Дончев, ВР, 144. Стоил беше пръв приятел на началника и съдията, .., дохождаха му на гости, гощаваше ги, подмилкваше им се, па с техния достлук плашеше своите длъжници. СбЗР, 20. Надеждата да се облажат от властта пълнеше сърцата им [на съборяните] със сладки мечти. Тези, които най-вече ръмжаха против големците и особено против Гуцов, сега се подмилкваха. Ем. Станев, ИК I и II, 493. // Стесн. Ухажвам някого; умилквам се. Не можеше да приеме в четата си Велко, мъжа на Добра. Нали и той се бе подмилквал някога около тая жена! Д. Талев, И, 476.

2. Остар. Милвам се, галя се, умилквам се. — Там има едно куче, което много обичам; щом стигна, дохожда да са подмилква с мене. У, 1871, т. I, 239.