ПОДМЍНВАМ

ПОДМЍНВАМ, ‑аш, несв. (диал.); подмѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подмѝнат, св., прех. и непрех. Подминавам; подминувам. Те [селяните] излязваха из селото си, кой с кола, кой с брадва по своята полска работа; а ние, въоръжени, подминвахме ги отстрана. З. Стоянов, ЗБВ I, 199. подминвам се, подмина се страд.

Списък на думите по буква