ПОДМЛАДЀН

ПОДМЛАДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подмладя като прил. 1. Който изглежда или се чувства по-млад. Той [Янко] протегна ръка на Стела, но замаяна от срещата с баща си, тя не я пое .. Бащата забеляза всичко и се засмя с новото си подмладено и щастливо лице. Ем. Коралов, ДП, 170. — Пъд, пъд, пъд! — обаждат се пресекливо оттук-оттам невидимите птички. И весело, и бодро е на подмладената ти душа. П. Михайлов, ПЗ, 158.

2. За колектив — който включва в себе си нови, по-млади членове. — Вашият отбор пристигна за това състезание със значително подмладен състав, с много нови имена. НС, 1971, бр. 99, 3. Подмладената трупа на Музикалния театър подготвя нова постановка. △ Подмладен персонал.

3. За растителност или растителна площ — който има нови, млади клонки или стръкове, покарали обикн. след окастряне или окосяване. На порутения зид между Братанови и Русанини под окастрената за хранене на буби подмладена черница са долепили глави момче и момиче. Ст. Даскалов, ЗС, 94. На крехка подмладена трева лежи излеврен Горан и гледа заходящето слънце. Ц. Церковски, ТЗ, 151.

Списък на думите по буква