ПОДМЛАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДМЛАДЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; подмладѐя, ‑ѐеш, мин. св. подмладя̀х, прич. мин. св. деят. подмладя̀л, ‑а, ‑о, мн. подмладѐли, св., непрех. 1. Ставам по-млад или отново млад; подмладявам се. Имало дърво някакво, хапнеш ли от плода му, все едно, че се връщаш трийсет години назад, и тялото, и душата подмладяват. П. Константинов, ПИГ, 144. — А че то май всички подмладяхме, кой е стар? — смеят се селяните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. Чини ти се, че подмладяваш, като дишаш същия въздух с младата природа. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132.
2. Започвам да се чувствам или да изглеждам по-млад от действителната си възраст; подмладявам се. През време на краткия ни разговор тя [Сладунка] съвсем повеселя, подмладя. Ил. Волен, МДС, 29. Пазих те и те гледах и виж каква хубост отгледах .. Пак като те видя, подмладявам, право да си кажа! Д. Немиров, Б, 202. А пустото хоро хвърчи! / .. / Ерген Хаджи Стоян! / .. / Не стъпва на земята, / иди му се надявай! Подмладя. К. Христов, ЧБ, 425.
ПОДМЛАДЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подмладя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой или нещо да стане по-млад. Все си мисля, че трябва да има нещо на света, което и да не подмладява плътта, да носи младост за човешката душа. П. Константинов, ПИГ, 144. Там някъде към северна страна имало едно островче и на него един извор чудотворен, който имал особената сила да подмладява сички ония, които ся у него окъпят. П. Кисимов, ОА (превод), 190. Язоновият баща, Езон, и той много остарял. Но Медея намислила да подмлади тогози стареца. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 66. Зарад таз вода премного се говори, / че стари клетки подмладява, / нов устрем за живот внушава. Д. Позвързачов, Б, 79. ● Обр. Пролетта дойде и подмлади земята. Ил. Волен, МДС, 109.
2. Правя някой да се почувства или да изглежда по-млад от действителната си възраст. — Поискай дъщеря му за жена. Тя е хубава и на стари години ще те посъживи и подмлади. К. Петканов, ЗлЗ, 49. — Ти, мила, и сега си хубавелка. Аз ще те заведа при моята козметичка. Ще те подмлади за две-три седмици. К. Кръстев, К, 20-21. Работянието подмладява человека, всякой уд от тялото му крепне, всички органи заякнуват. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 14. Ти ли, пролет, ме зовеш насам, / мъчиш ме и пак ме подмладяваш? П. Матев, СВХ, 45. // За дреха, прическа и др. — правя някой да изглежда по-млад от действителната си възраст, придавам му по-младежки вид. Не беше [Милутин] съвсем млад, макар флотската униформа да го подмладяваше. П. Вежинов, ДБ, 98-99. Изпъкналите скули подмладяват и придават чар. Но ако природата не ви е надарила с тях, на помощ идва пудрата. ЖТ, 1998, бр. 8, 24.
3. Обновявам нещо, обикн. колектив, като включвам в него нови, по-млади членове. Радикалните сили в ръководството .. искаха да .. подмладят своята партия. Т. Кюранов, АП, 124. Старши треньорът обяви намерението си да подмлади състава на отбора през новия сезон.
4. Подменям остарели или закелявели насаждения с нови, млади. Селяните подмладиха овощните градини.
5. Остар. Като окастрям короната на овощно дърво или като окосявам трева, давам възможност да покарат нови, млади клонки или стръкове. Пожелах от чиста душа да принеса на българския женски пол това мое просто, пространно и ясно ръководство .. как да ги режат, работят и подмладяват старите и запрелите чарници. З. Княжески, ПРШ (превод), Х. подмладявам се, подмладя се страд. Националният отбор [по футбол] трябва да се подмладява, но нека това става постепенно. ДТ, 1997, бр. 58, 30.
ПОДМЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; подмладя̀ се св., непрех. 1. Ставам по-млад; подмладявам1. — А, забравих си кърпата! — Остаряваш, момиче! — Напротив! Аз като млада бях много разсеяна! Подмладявам се. Бл. Димитрова, О, 129. — Сава! — извика той тихо с едва прикрито вълнение. — Живи бяхме да се видим! А ти като че се подмладяваш! Ст. Дичев, ЗС I, 151. Змеят пази в плен осемдесет царски дъщери .. Като ги прегърне, част от тяхната младост минава у него — и те слабеят, а той се подмладява и засилва. Н. Райнов, КЧ II, 26. ● Обр. И в двора, покрай плета, / здравец размириса, / и небето, и земята — / всичко подмлади са. Ив. Вазов, Съч. IV, 81.
2. Започвам да се чувствам или да изглеждам по-млад от действителната си възраст; подмладявам1. От пръв поглед можеше да се забележи как най-близките сътрудници на бившия директор .. се подмладиха тъй, че заприличаха на гимназисти. Тонич, ББК, 30. Кога си отива на село, не могат да го познаят. — Ама, дядо Станко, ти ли си, бе? Ей, че си се подмладил! Ст. Даскалов, ПЯ, 61. Когато си погледнах жената, от радост аз ща са подмладявам, като да съм на 30 години. У, 1871, т. I, 127. Пила баба винце, / пила, се опила; / пила, се опила / и се подмладила. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 121.
3. За колектив и под. — обновявам се, като се попълвам с нови, по-млади членове. Тази година секцията ни се подмлади.
4. За спорт, професия, дейност и под. — започвам да се упражнявам от все по-млади хора. Гимнастиката главоломно се подмладява. Става, кажи речи, детска. Отеч., 1977, кн. 10, 41.
◊ Подмладил съм се с младите камъни. Диал. Ирон. Употребява се като отговор, когато се каже на някого, че се е подмладил.