ПОДМОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМО̀Л м. 1. Изровено от водата място, дупка, ниша в бряг или под подводен ка‑

мък или скала. Опашата костенурка премина по дъното, ту пълзеше по кафеникавите камъни, ту плуваше там, .., докато стигна подмола под краката на Медаров и изчезна в него. Д. Фучеджиев, Р, 159. От сушата вирът бе намалял, рибата се криеше из подмолите. Ем. Станев, ИК III и IV, 403. На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол. Хр. Пелитев, ХО, 141. В основата на такива [стръмни морски] брегове прибойните вълни подкопават скалите, образуват в тях вдлъбнатини, наречени ниши (подмоли). Геогр. VIII кл, 1965, 88-89.

2. Подводен камък, подводна скала или риф. Нейко, уплашен, че не ще може вече безопасно да прекара кораба си сред тия безбройни подмоли и въртопи, прекрати изведнъж препирнята. Й. Йовков, Ж, 1920, 27. В течение на едно столетие кораловийт подмол нарастя висок четвърт аршин. С. Бобчев, ПОС (превод), 317. Завтекох ся към оназ страна на морето, дето с прискърбие видях коритото на един кораб, който бе погинал, ударен о подмолите. П. Р. Славейков, РО (превод), 104. "Далмация! вертеп на ветровете! / Трепери този, който теб допре; / ах, вероломни са ти бреговете, / подмоли крие твоето море." К. Христов, ПВ, 21.

3. Диал. Подземен проход, подкоп; лагъм, лахъм. Бог да бие турци яничаре, / они земе подмол прокопаха, / улезнаха у ладни зевници, / та фанаха Дуладжово любне. Нар. пес., СбНУ III, 97.

4. Диал. Камък, дърво или друго нещо, с което се подпира отдолу бъчва, колело на каруца и под.; подвал. Турихме подмол и нарядихме отгоре бъчвите. Н. Геров, РБЯ IV, 93.